Почивката в Банско ще остане винаги в мен със спомена за националния парк. Усещането е страхотно! Посетих парка, когато дойдохме на почивка в Банско , на гости на роднини. Тук всичко е красиво, но най-силно ме впечатли парка-невероятно място, подходящо за усамотение или просто за едно кратко бягство от градския шум и мръсотия. Всяка от българските планини е с уникална природа. Обичам ги всичките! Но Пирин е пленила душата и сърцето ми.
Спомням си преди години, когато още ги нямаше големите хотели в Банско, лифта над Добринище беше в строеж. До връх Безбог потегляхме покрай дерето. Вървяхме между скалите и възвишенията и наистина имаш усещането, че тук наистина няма Бог. Пред очите ме се разгръщаше приказната картина на езерото заедно с отраженията на близките върхари.
Нямаше луксозни хотели, спяхме на двуетажни нарове в стаи, наподобяващи конски конюшни, но ни беше хубаво, сърцата ни бяха отворени, а мисълта кристално чиста като планинската вода. Невероятно чувство на безпомощност пред природата и същевременно преклонение пред нейните творения. Издигат се над теб величествени планини, а ти си толкова малък и нищожен, като червей, който по невнимание всеки момент може да бъде смачкан от някой човек. И въпреки това се чувстващ щастлив и горд, че можеш да бъдеш част от тази невероятна атмосфера.
Чудно красива е местността край Банско, чудно красиви са езерата, гората, даже хората! Завладяващи със своето звучене са и песните. Спомням си как една вечер се разхождахме по калдаръмените улици на Банско, любувайки се на тишината и спокойствието, когато чухме приближаващо се към нас мъжко пеене. Мелодия, ритъм всичко е толкова уникално. Само тук, в Банско е възможно да ти се случи. Поспряхме, искахме да видим тези чудни песнопойци и да се запознаем с тях. Разбрахме, че са състав, който разнася славата на българския фолклор в Европа, САЩ и Канада. Тяхното изпълнение беше наистина прекрасно, но предполагам, че на друго място тяхното изпълнение не би ме поразило толкова. Но тук в сърцето на Пирина, в колоритното Банско, където навред витае духа на планината, усещането е съвсем различно.
Друго преживяване от Пирин планина и Банско ще ви разкажа пак по време на почивка в Банско. Падам си не само любител на българските планини и природа, но и на „драпането” по върховете. Едно невероятно изживяване за мен беше покоряването на връх Вихрен. Изкачвала съм го не веднъж и в студ и пек и всеки път се удивлявам на величествената му красота. Няколко часа от Банско и си на върха.
Когато съм малко натъжен е достатъчно само да си спомня величието на връх Вихрен и доброто настроение ми се връща. Изкачването до върха е трудно, стръмно е, почиваме по-често, задъхваме се, но когато стигнеш до върха и видиш стелещите се облаци по под теб... Оставаш без дъх, не от умора, а от величието на гледката. Неописуемо е чувството. След кратка почивка, тръгваме надолу. Понякога слизаме от към кончето, малко заобикаляме, но си струва.
Докато съм здрава и имам сили, ще се връщам отново за още една почивка в Банско, но ще ходя и на почивка в Малта
